Защо висше? (Отворено писмо до учащите в гимназии.)

снимка на Стефан Радев

Уважаеми Момичета и Момчета,

Тази, следващата или след няколко години Вие ще застанете на прага на зрелия живот. По какъв път ще тръгнете ще зависи най-вероятно от родителите Ви, от учителите Ви, но защо не и от Вас самите.

Когато аз бях ученик всички, от всякъде ми обясняваха, че след средното образование следва Висше, но никой не ми обясни - защо. Поглеждайки към онова аз, което бях тогава, от дистанцията на времето, считам че най-важният въпрос всъщност наистина е - защо. Защо да уча Висше? И веднага след това въпроса: "Какво Висше да уча?". И доколкото на първия въпрос може да се отговори на пръв поглед лесно: "Защото ми е рано да започвам работа. Та на мен още ми се живее, а в общежитието - казват - е голям купон!" или "Аз имам големи амбиции и искам да взимам голяма заплата, а за тези длъжности искат Висше" и т.н., то на втория въпрос отговора твърде често е: "Където ме приемат.", но това обикновено се оказва пагубно. Ако някой си направи труда и проучи статистиките ще открие, че огромен процент от хората завършили Висше, не работят по специалността си.

Висшето - по мое мнение - не бива да е самоцел, защото така се превръща в загубено време, дори в много случаи докато следваш не можеш "да си поживееш", а напротив - скъсваш си нервите и това ти оставя следа за цял живот. Според мен след Средното е най-важно да започнеш работа. Тук-там, за по няколко месеца, за по година, за да определиш за себе си какво би искал да работиш и чак тогава да се огледаш и да решиш: "Нужно ли ми е Висше? И ако - да - какво? Кой предлага обучение в най-интересната или най-полезната за мен специалност?". Не забравяйте: Занаят се учи в Средното или от Майстор, а не във ВУЗ! Във ВУЗ трябва да научиш как да станеш ръководител, а не работник, но не всеки е подходящ за ръководител и не всеки би искал да работи това или - по мое мнение - не би искал ако знае за какво иде реч. Аз лично започнах да уча в ХТМУ, защото ме приеха "по документи, държавна поръчка", но за по-малко от два семестъра установих, че не могат да задържат интереса ми и се отказах. Дали съм сгрешил, като започнах да уча занаят, вероятно никога няма да разбера, но в едно съм сигурен - от повече от 10 години се издържам сам и съм си осигурил един приличен, по българските стандарти живот, а това за мен е достатъчно.

От години се явявам "работодател" и ми е изключително трудно да си избера колеги между завършилите Висше. Пресен пример: две седмици чета автобиографии на юристи с Висше - почти всички не знаят да ПИШАТ на Български или поне го правят с много правописни грешки - един с две Висши (първо магистър юрист, а после инженер от ТУ София) беше написал бисери от рода на "прукуратура" и "юредическо" в автобиографията си, и дори се опита да спори, че той "верно" е допуснал "некои" грешки, но това какъв проблем било!

Не си пилейте живота - много е кратък!

Стефан Радев, 22 Март 2007 година, София